Ал-нахрейн - бистрото на арабската улица

Дойде време и за малко (умерена) екзотика. Арабска кухня, иракски вариант. Лично на мен ми допада, защото готвят добре, има вкусни манджи с патладжани, не е скъпо и са любезни. Какво повече да иска човек от един бърз обяд.

Кръчмето се намира отляво на арабската улица на 20-тина метра от бул. Мария Луиза, по посока Женския пазар. Точният адрес е Цар Симеон 67. Лесно може да се подмине, ето как изглежда отвън (това street view-то е много шукар). Съвсем непретенциозно, но не и мърляво. Тук се хранят арабески от махалата, както и немалко туристи. През седмицата не съм ходил, но събота-неделя почти винаги се отбива по някое франсе или англичанче. Може да го има в някой алтернативен пътеводител на София. За жалост не са много българите, които оценяват готвената храна. Една от най-ценните забележителности на столицата, Женския пазар също не се оценява. Дай им на селяците молове... нейсе, това е друга тема. Иначе Алнахрейн е междуречието, т.е. Месопотамия. За повече бегом към википедиата.

Има 4-5 маси, няма навън. Хващал съм го да работи и след 20 часа, но си е място за обяд. В менюто има около 10-тина манджи, всичките арабски. Не някакви завързани традиционни, а по-скоро такива, каквито хапват чиновниците в Багдад през обедната си почивка. За тези хора предястие хумус и манджички с бамя и сосче са нещо стандартно. Мезелъци, супички и салатки (предупреждавам, че по Ориента салатите не са по половин кило). Понякога се сменят, а други неща са вече свършили. Няма нужда да обяснявам, че месото не е свинско, а агнешко и телешко. За сметка на това тук може да ядете вкусно телешко, нещо изключително рядко в България като цяло. Патладжаните, бамята, оризът са супер. Има и по-нестандартни предложения. Например сандвич-джоб фалафел, ама направен по-така.

Цените са по 4-5 лева на ястие. На пръв поглед не чак толкова евтино, но хората тук готвят и ще видите, че си струва. За сравнение лайната от Тропс къщата са на същите цени, а то за сравнение не може дори да се помисли. Все пак не очаквайте нещо завързано или чудеса на кулинарното изкуство. Храната е проста, но добре направена. Продуктите, които ползват са от евтините и просто няма как да стане. Десерти не съм опитвал. Тук не е сладкарница, а и принципно не понасям всякакви шербетени ориенталски простотии. 

Обслужването е винаги супер вежливо, по източен тертип мазнее. Аз не съм фен на таково отношение, но как да се оплаче човек от учтивост. Тези, които не познават Изтока сигурно ще са очаровани от салатка или мезенце, дето се носи без да е поръчано. Тук не се гледа меню и не се иска касова бележка. Цените ги пише, но по принцип плащаш колкото ти се каже. Спокойно, никой няма да ви излъже. Просто разберете, че това заведение не е направено с мисълта, че основната клиентела са българи  културата на обслужване е различна. Внимавайте, защото имат малко проблеми с българския. По Закона на Мърфи ако нещо може да бъде разбрано неправилно, то обезателно ще бъде разбрано неправилно. Т.е. използвайте прости изречения и посочвайте с пръст. Другият вариант е да учите арабски като мен. Светско място си е, не щъкат някакви забулени, но си остава арабско заведение за обяд. Не ходете ако искате алкохол или да пушите наргиле (не че няма такова).

цени: 4/5 - заслужава си.

храна: 4/5 - наистина вкусни манджи, но не е нещо изключително и невиждано.

обслужване: 4/5 - нямам от какво да се оплача, само българският им куца.

обстановка: 2/5 - обедно място - хапваш и заминаваш.

Присъда: Чудесно място, където човек може да хапне топла манджа със сос. Чудесно място и ако просто искате да опитате нормална ежедневна арабска кухня без да се напрягате излишно. 10 лв. на човек е предостатъчно, като всяка стотинка си заслужава.

Ресторант "Махалото" - истинският ресторант на Попа

Заведение, което несъмнено притежава класа. Подходящо както за работен обяд, така и за вечеря с половинка. В интерес на истината преди беше значително по-високо ниво, особено кухнята, но за сметка на това ценово в момента е значително по-достъпно.

Ресторант "Махалото", на крачки от ъгъла на бул. В. Левски и ул. Патриарх Евтимий (т.е. на Попа), е бил винаги едно от най-любимите ми заведения, където да заведа чужденци, които са на малко по-високо интелектуално равнище и не си падат по "битови" кръчми или не дай, боже, по Студентски град. Сравнително често съм го посещавал за вечеря и с дами, на които бих желал да направя правилното впечатление. С една дума дългогодишен фен съм на "Махалото", старо градско заведение е.Последните години обаче посещенията ми там са все по нарядко. Или са в ремонт или пък ми се иска да отида в някое от друго приятно място, или пък не разполагам с достатъчно средства, за да се чувствам комфортно и да не гледам цените в менюто. Последните два пъти обаче сметките, които правя там, не са никак високи (за сметка на качеството на храната) и затова реших да включа заведението в списъка на кръчмите.

една кротка трезва вечеря

Обстановката е по същество непроменена от години, допада ми и съответно оценявам това като плюс. Представлява сутерен с няколко почти отделни помещения, където са поставени по 3-4 маси. Стените са на направени на тухла, а не измазани. Лично на мен ми се нрави много, но на някои сътрапезници им се е струвало прекалено тъмно така. Безспорно излъчва вкус, но не в онзи пост кич арт смисъл, а със семплота. Тук трябва да се идва по двойки или максимум четирима души. Не е за компании, още повече някак не предразполага към шумни веселби.

Сега за храната. Е, не мога да си кривя душата, преди години кухнята беше страхотна. Сега е просто добра, а и е малко безлична. Това е при сравнение с кухнята в "Махалото" от преди 4-5 години, в сравнение с повечето софийски ресторанти си е направо супер. Кратко меню (даже малко прекалено), в което има няколко интересни предложения, но никакви изхвърляния. Месото е качествено, салатите добре направени. И пилешкото дори става. Не лоша колекция вина, някои от които са на почти прилична цена. Изобщо цените са по-скоро средни към ниски за 2013 г. Не е като Mr. Pizza, но като има един кош по-слаби заведения с по-високи цени. Т.е. съотношението цена-качество е на много добро ниво.

Обслужването също ми се струва на косъм по-ниско ниво, но въпреки това си остава чудесно. Има мъже сервитьори, а не руси носачки, което само по себе си е достатъчно показателно. Не се лигавят, въпреки че един път си позволиха известно малко по-натрапчиво фамилиарничене. Не открих простотии в английското меню, а и персоналът се оправя езиково не лошо. Нещо задължително за подобно заведение.

цени: 4/5 - чудесно съотношение цена-качество.

храна: 4/5 - много добра, но не като ино времи.

напитки: 4/5 - никак не лош избор. има дори вина на цена, която няма да ти отрежат главата.

обслужване: 4/5 - има мъже сервитьори. смятам, че това вече говори достатъчно.

обстановка: 5/5 - за мен е перфектна за срещи, не е за компании.

Присъда: Любимото място от високата класа в района на Попа за обедни срещи или за кротка интимна вечеря.  Супер е да заведеш свестен (т.е. неангличанин) чужденец над 30 г., за спокоен разговор. Обзалагам се ще оцени. Последните около две години качеството на храната леко пострада, но за сметка на това вече е в ценова категория приемливо. Вечеря за двама без изхвърляния може да се вмести в 40 лв. И оставяйте бакшиш, тук десетте процента си важат.

Бирария "Трафа" - пролетарска скара-бира

Едно интересно и сравнително евтино място само на метри от Витошка. Изключително кратко и скучно меню на приемливи цени. Очевидно е как всякакви наченки на уют са систематично унищожавани. Място за скара-бира и картофки ако не ти се седи дълго и нямаш намерение да харчиш пари.

Намира се ъгъла на ул. Гладстон и Цар Асен (вж. картата), като входът е откъм Гладстон. Представлява една стая с четири-пет дървени маси, лоша вентилация и сравнително евтина бира. След посещение, което няма да те разори, гарантирано миришеш на кебабчета и пържени картофи. Доказателство, че от забраната на пушенето всички печелят. Няма много подобни места само на няколко метра от Витошка.

Заведението има нещо от чара на квартално пиянско сборище, а и нявява леко на 80-те. За съжаление липсата на всякакъв естетически вкус не позволява да стане нещо повече от резервен вариант и то само за студената част от годината или ако не работиш в радиус от 5 минути.

Храна няма. Има скара. Кебапчета и кюфтета с гарнитура от картофки, краставички и лютеница. Има и 1-2 пилешки извращения (напр. шишчета), които бяха табу през соц-а, та така разбираш, че не си попадна в друго време. Качеството на каймата... е, има и по-зле. Често се случва да недопичат кабапчетата и кюфтетата, така че може да кажете, че ги обичате добре изпечени. Картофките са зле, бирата е загорка плюс още няколко в бутилки.

цялото меню - ноември 2012 г.

Учудващо не е пълно само с квартални пияндета, дето дремят по масите. Ако не беше в центъра тази кръчма щеше да бъде налазена само от отрепки, но тук има чат пат и бохема. На всички обаче им е рано, когато почнат да ги подкарват да си ходят в 8 часа.

цени: 4/5 - евтино, но можеше и още.

храна: 2/5 - мани мани. все пак не ме е болял коремът.

напитки: 3/5 - наливна загорка от 2 лв. доста по-добра от тази в шипката например.

обслужване: 3/5 - леко шопско, но никога не съм имал проблеми.

обстановка: 2/5 - никак, ама никак не е уютно.

Присъда: Само за зимата и то без жени. Нещо като подобрена версия на "Пещерата" като обстановка, но без кухня. 10 лв. ти стигат за 3 бири и двойка кебапчета с гарнитура, стига да можеш да ги оправиш пред 8:30. В района има доста по-подобри, но не и по-евтини.

Бистро "КаЗаРо" - чудесно за лятото

"Казаро" е типично бистро, но доброто местоположение и потънала в зеленина градина го правят малко по-специално място. Чудесно е за дълги вечери през топлите дни на година или за хапване след разходка в "Борисовата градина".

Намира в самото начало / край на Борисовата градина (за мен още си е "Парк на свободата"), на около 200 метра преди Плиска. Точен адрес - ул. Юрий Гагарин №2. Закътано е и често ми се случва да не уцеля улицата от първия път. Едно 5 минутно лутане обаче се заслужава.

Заведение е точно такова, каквото изглежда на пръв поглед - приятно уютно, непретенциозно, но спретнато. Без да е нещо наистина специално това важи за всички аспекти, от обслужването до самата храна. Определено е от по-високата категория бистра. Цените са приемливи, но не бих ги определил като ниски. Похвално е, че години наред поддържат постоянно добро ниво и досега нито веднъж не съм бил разочарован. В "Казаро" трябва да се ходи през топлата част от годината. Така човек може да се наслади на градината и зеленината в най-добрия квартал на София. През зимата вътрешното помещение бие на квартална кръчма и тогава вече цените изглеждат неоправдано надути. Масите са дървени, доста големи и спокойно стават за цели компании. Приятно е и за хапване в по-камерна обстановка или пък по семейно му. Клиентелата е свястна и вероятността някакви селяни от съседната маса да ви развалят вечерта е много ниска.

Храната тук не е водеща или нещо специално, но все добре приготвят нещата. Менюто е стандартното (преобладава скара, сачове, аламинути) и не е дълго като телефонен справочник. С бирата е малко по-проблематично, защото изборът от наливна е ограничен до винаги гадничката "Загорка" и скъпото "Старобрно".

цени: 3/5 - приемливи, но не и чак евтино.

храна: 4/5 - добра за бистро.

напитки: 2/5 - доста ограничен избор.

обслужване: 4/5 - нищо специално, но винаги без проблеми.

обстановка: 5/5 - през лятото е супер.

Присъда: С тази градина е супер за лятото. Не препоръчвам специални посещения през зимата. Много добро място за мезене и биропиене след разходка в парка. Пълно хапване и пийване за двама е около 30-35 лв.

Щастливеца - кофти храна, супер градина

От миналата 2012 г. ресторантът е с нов собственик. На два пъти се представиха просто чудесно, вкл. обслужването беше машала. За нова рецензия обаче имам нужда от повече посещения. Ако някой има впечатления да пише коментар или да се обади анонимно.

Клуб "Щастливеца" е в сивата зона между ресторант и бистро. Лятната градина е невероятна, но от храната, цената и обслужването има още много да се желае.

По регламент "Щастливеца" се води бистро на адрес ул. Оборище, № 73. Това е на 15-тина метра след бул. Евлоги Георгиев в посока бул. Ситняково. Залепено е за "Арбат" (бивш "Софра") . Всъщност това е дворът на едноименното читалище. Удобно място в една от кръчмарските части на града.
Първото и най-важно, което трябва да знае човек за това заведение е, че се посещава само лятото. През останалото време представлява помещение тип мазе, което предлага посредствена скара на завишени цени.

"Щастливеца" работи откакто се помня и на външен вид промените са малко. За съжаление няма подобно консервативно отношение към качеството на храната. Помня как преди 6-7 години това беше сред най-любимите ми места (може би веднага след "3 сестри"). Помня и първия път, когато ми сервираха нещо гадно. Е, оттогава продължават да готвят зле, а менюто ми се струва все по-ограничено и в момента отива към скара-бира. Как успяват да осерат дори обикновените мезелъци... талант. С две думи готвачът не става. Няма да се отровите, но е просто безвкусно и зле приготвено. Не препоръчвам да опитвате от малкото на брой специалитети, че е малко в стил руска рулетка.  

Огромният плюс е лятната градина. Наистина е супер уютно, но не и интимно. Дървенията е по-скоро семеен стил. Детският кът (никак не лош) също говори за това. Често щъкат и котки, но повечето явно са роднини и не им се е получила генетиката. Някой котковед може да изследва казуса. Сред най-хубавите градини, ако и да е лишена от претенции. Винаги е едно свежо, зелено и прохладно. Бирата много върви в такава среда.

Сметката от кратко хапване за двама. 

Другото... не е толкова важно. Обслужването не е нещо лошо, но е леко тип заспал съсел. Често се чака необяснимо, дори да няма много хора. Наливното шуменско на цена от 2.40 е добро, а друго тук май никога не съм пил. Шишчетата май са най-доброто от цялата скара.

цени: 2/5 - цените не отговарят на качеството.

храна: 3/5 - средна работа.

напитки: ? - амии.... знам ли. ама има наливно шуменско.

обслужване: 3/5 - нито да похвалиш, нито наистина да се ожалиш. брадати типове не са ми идеал за сервитьори.

присъда: Лятото - да, зимата - НЕ! Ходи се заради лятната градина, другите неща са около и под средното ниво. Става и за обяд и за вечеря. Особено подходящо за семейно излизане, като има къде да оставиш за малко и детето. За двама души минимум 30 лв. Не препоръчвам чести посещения, но лятото човек може да се отбие.